Млад, мотивиран и отдаден: Историята на един бръснар, останал в родния си град

Днес в нашата рубрика, в която си говорим за професиите на хората и за пътя, по който стигат до тях, ще ви срещнем с един млад човек, който е избрал да остане и да се развива в родния си град. Любослав Лозанов е на 25 години, от Видин, и се занимава с мъжко фризьорство и бръснарство – професия, която далеч не се изчерпва само с ножици, машинка и добре поддържана брада. Това е занаят, изграден върху доверие, внимание към детайла и умението да накараш човека срещу теб да се чувства добре.

Пътят му към бръснарството не е случаен. Започва с интерес, с наблюдение и с онова усещане, че това място – бръснарският стол – е повече от работно място. То е пространство за разговор, спокойствие и промяна, макар и понякога само външна, която обаче често води и до вътрешна. Любослав преминава обучение извън Видин, но прави съзнателния избор да се върне и да практикува тук. Да развива занаята си в малък град, бавно и последователно, с ясната идея, че доброто мъжко фризьорство и бръснарство не зависят от мястото, а от човека зад стола.

Как започва всичко, кои са първите хора, които са му се доверили, и какво за него означава да си бръснар днес – това ще оставим да разкаже самият той:

"Първата ми "жертва" беше една кукла с естествена коса в школата, в която учихме. Там тренирахме в началото. След това вече, малко по-смели, започнахме да работим и с хора, които са дошли да ни се доверят... В интерес на истината не помня коя е била първата ми "жертва" – не бяха хора, които познавам. Може би е по-добре и те да не го помнят от този момент... След това живеех с един много близък приятел – той е актьор. Постоянно имаше спектакли и много държеше на външния си вид. А аз учех за бръснар. Вечер, когато се прибирах след уроци, бях много зареден с нови знания и го подканвах: „Хайде да те подстрижа“. Той не беше сигурен – първо доведе един приятел, после втори. В един момент реши и той да ми се довери. Първо бяха най-близките ми хора... Този преход не беше случаен. Не започна като хоби, което изведнъж да реша да развивам. Беше напълно обмислено и подготвено. Имах план и директно се впуснах... Научиха ме от една страна – бръснарите, при които съм ходил като клиент. Моментите, в които съм се чувствал добре при тях, ме накараха да обърна внимание на тази професия.

От друга страна – академията, където получих първите си знания: "Headhunters" в София. Хора като Андрей, Митко Захариев, Веселин – от тях съм научил много и продължавам да се уча... Визията е много важна в днешно време и за радост все повече мъже обръщат внимание на външния си вид... "

Разговорът с Любослав показва, че мъжкото фризьорство и бръснарството са много повече от подстригване и оформяне на брада. Това е занаят, който изисква внимание, търпение и умение да накараш хората да се чувстват добре в кожата си. И както Любослав сам казва – важно е да правиш нещо не само за себе си, а и за другите. Когато усетиш удовлетворението на клиента и видиш усмивката му, разбираш, че професията ти има смисъл.