Нашата тема

Репортаж

С евро в джоба, но без редовен бюджет - а сега накъде?

сряда, 7 януари 2026, 10:45

Евро, банкноти

Евро, банкноти

СНИМКА: Радио Видин

Размер на шрифта

България започна 2026 година без редовен бюджет, а с действащ удължителен закон за бюджета от миналата година. Това променя картината за личните финанси и държавните разходи. Приетият удължителен закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи за първите месеци на 2026 г., до приемането на редовния държавен бюджет и бюджетите на НЗОК и ДОО. Законът важи не за повече от три месеца и се прилагат изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. По време на изпълнението му се прилагат и правилата за превалутиране, въведени с закона за въвеждане на еврото. Всичките социални плащания и помощи се запазват на нивата от 2025 г, като те са гарантирани и се приоритизират при разпределение на бюджета. Основните месечни заплати в публичния сектор към 31 декември 2025 г. не могат да се намаляват или увеличават в рамките на заеманата длъжност. Изключение правят заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация за инфлация, която обхваща натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация. С постановление на Министерския съвет минималната работна заплата за 2026 г. е 620,20 евро. Този размер е административно определен и ще важи до приемането на редовен бюджет. Осигуровките остават на нивата от края на 2025 г. Данъците също не се променят, освен ако не бъдат направени отделни законови решения през годината. Удължителният закон урежда празноти, които Законът за публичните финанси не покрива. По отношение на местните данъци и такси, ако до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили план-сметките за 2026 г. и/или не са приели съответните актове, таксата за битови отпадъци се запазва на нивото от 2025 г.


Има ли повод за притеснение и какво означава държавата да работи в условията на удължителен бюджет? Потърсихме за коментар Румен Гълъбинов, икономист и финансист, член на Стратегически съвет към президента Румен Радев.


"България влезе в еврозоната с правителство, но в оставка. Ние влизаме в еврозоната с бюджет, но миналогодишния. Не сме останали без власт, а имаме продължаващо да работи правителство в оставка и то ще продължи да си изпълнява задълженията, докато не бъде назначено примерно служебно правителство. В същото време и Народното събрание ще започне работа. Ние всъщност имаме действащ бюджет и това е миналогодишният ни бюджет, като държавата няма да спре да работи, няма да се спрат плащанията на заплатите, няма да спрат пенсиите, социалните помощи и така нататък. Всичко продължава, но в рамките на миналогодишния бюджет ... Това, че сме в еврозоната, ни гарантира възможности, а това е много важно. Има много държави по света, които се развиват и по-добре от България икономически. Те дори биха могли да бъдат по-добре от България и политически, обаче тези възможности, които сега ние имаме, други държави ги нямат, защото не са част от ЕС" - обясни Румен Гълъбинов.


Бизнесът е подготвен достатъчно добре за прехода към еврото. Това заяви в интервю за БНР Михаил Кръстев, председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива. По думите му все още има дребни технически детайли, а удължителният бюджет не представлява чак толкова голям проблем за предприемачите:


"Част от регулаторните органи бяха натоварени с непривични за тях функции. Видяхме през последните месеци едно агресивно поведение спрямо бизнеса. Регулаторите би трябвало да бъдат помощници на пазарната икономика, така че тя да се развива възможно най-добре, но като цяло държавата си свърши работата. Българският бизнес отдавна е свикнал да функционира въпреки българската държава, а не с нейна помощ ... Единственият проблем, който има в удължителния бюджет, е, че тук отново с мнозинство бяха увеличени заплатите в бюджетния сектор с нивото на инфлация - отново на калпак, отново без механизъм, в продължение на политиката, която доведе до финансовите проблеми на държавата през последните години."


Попитахме видински пенсионери, които днес очакват първите си пенсии в евро, ще се справят ли със семейния бюджет:


"Свикваме вече и с това, и с онова. Не се знае какво ще стане. Всичко е в пълна тишина. Чакаме и свикваме, и с пенсията, и с еврото. Сега харча последните левове и от вдругиден минавам на евро. Малко ни е трудно при преизчисляването ... Аз съм от село и сега идвам за първи път до банката след Нова година. Пазаруваме все още с левове на двата магазина, но който има евро, пазарува и в евро. Работи се нормално, някои са по-опитни, които са се занимавали повече с еврото ... Имаме някакви притеснения, защото не сме свикнали с еврото. Като ми дадат пенсията в евро, ще започна да работя и аз в евро" - коментираха видинчани.


В края на миналата година, за първи път от много време насам, синдикати и работодатели си подадоха ръце и одобриха втория вариант на проекта за редовен бюджет. Той не бе приет и правителството подаде оставка. Ситуацията в началото на новата 2026 година коментира Любослав Костов, главен икономист към КНСБ:


"Ние положихме всичките необходими усилия да има бюджет и за първи път от десетилетия се разбрахме с работодателите. Те се съгласиха да има ръст на доходите, а ние се съгласихме да не им вдигат данъците. След като се разбрахме и имаше такъв ключов консенсус по някои теми, политиците ни използваха за параван и решиха, че тяснопартийният интерес е по-важен от обществения такъв в условията на влизането ни в еврозоната."


Как ще се справят през 2026 година в условията на липсващ редовен бюджет по-малките общини в Северозападна България? Потърсихме Анета Генчева, кмет на община Бойница:


"То не е нещо ново, без бюджет не работим за първи път. Това не е някаква драма, с която ние няма да справим, нищо, че сме малка община. По-скоро съм притеснена от факта, че бе прието ПМС, с което се увеличава минималната работна заплата, а ние имаме доста служители, които са на минимална заплата. Това автоматично ни задължава сега, от 1 януари, да им повишим възнагражденията, осигуровките и всичко, произхождащо от това увеличение, а в същото време ние работим със стария бюджет. Община Бойница е финансово стабилна, била е и се надявам, и за в бъдеще да се справим с тази ситуация."


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.