Посрещнахме Новата година... и новата валута

В Новогодишната нощ започна нова страница от историята на България. В първия ден на годината страната ни официално посреща общоевропейската валута, която заменя дългогодишния лев.

На 8 юли Съветът на Европейския съюз реши България да стане 21-ят член на Еврозоната.

Дългоочакваният момент, посрещан от някои с вълнение, от други със скептицизъм, а от трети дори с недоволство, дискутираме в първата сутрин от новата година.

На няколко пъти в последните месеци министър-председателят (в оставка днес) Росен Желязков подчерта, че България е напълно готова за новата валута. Премиерът винаги акцентираше, че във втората половина от 2025-та година преходът ще бъде плавен.

"Нашата цел не е присъединяването към еврозоната, нашата цел е да сме част от еврозоната. Еврото не е просто парична единица, а стратегически избор. Успехът при въвеждането на еврото зависи не само от усилията на институциите, но и от най-важния компонент - доверието на гражданите".

България ще бъде стожер на фискалната дисциплина в Еврозоната, заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на официалната церемония по подписването на финалните документи за влизането на България в Еврозоната. Тогава тя обеща, че следващите месеци ще бъдат обхвани от подробна разяснителна кампания за новата валута.

"Няма място за притеснения. Поздравявам българските граждани. Чакат ни само хубави моменти. Ще се справим с тази ситуация, предоставяйки на гражданите обективна информация".

Еврото вече е официалната валута на България, като официалният валутен курс е 1 евро = 1,95583 лева. В периода от 1 до 31 януари 2026 г. страната преминава през период на двойно обращение, през който плащанията в брой могат да се извършват както в левове, така и в евро, по избор на клиента. През този едномесечен преходен период важат ясни и еднакви за всички правила за връщане на ресто. Независимо дали плащането е направено в левове или в евро, търговците връщат рестото само в евро. Това правило е въведено, за да се улесни плавният преход към единната европейска валута и постепенното изтегляне на левовите банкноти и монети от обращение. Връщане на ресто в левове е допустимо само като изключение - единствено в случаите, когато търговецът няма достатъчна наличност от евро. В тези ситуации рестото се връща изцяло в левове, като смесено ресто не е разрешено. Това правило важи само до 31 януари 2026 г. След края на периода на двойно обращение, от 1 февруари 2026 г., всички плащания в брой, включително връщането на ресто, се извършват единствено в евро.

Въпросът за контекста на влизането на страната ни в Еврозоната е изключително важен, заяви управителят на БНБ Димитър Радев.

"Той има три измерения. Първото измерение бих определил като историческо и стратегическо. Той се свежда до два въпроса - въпросът за посоката и въпросът за принадлежността. И двата въпроса имат един и същи отговор. Отговорът е Европа или по-точно казано - сърцето на Европа. Може ли страна като България да има друга посока и идентичност? Отговорът е не. Това, което правим с влизането ни в еврозоната, не е политическа конюнктура, това е историческа закономерност. Второто измерение е ангажименти и отговорност. Аз намирам за забележителен факта, че страната ни се присъединява точно сега, когато светът и Европа са изправени пред много сериозни трудности. Ние искаме да бъдем активна част в дискусията и в решаването на тези проблеми. Третият контекст е мястото на Европа в света. ЕС продължава да бъде лидер в едно нещо - в сигурността и в просперитета, който тя осигурява за нейните граждани".

Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която се обърна към присъстващите на английски език. Тя беше участник в конференцията "България на прага на Еврозоната", която събра ключови фигури от света на финансите в София през ноември. По думите ѝ България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, както и значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната - всичко това засилва натиска върху фискалните разходи.

"Сега България ще има право да запази своята ценова стабилност и да вземе своето място на масата за взимане на решения. Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България. Така че нека да сме наясно с фактите. Животът в България се е подобрил заради присъединяването към еврозоната. И все още страната не е отличник по отношение на машината за конвергенция в Европа и в Европейския съюз. От началото на преговорите за присъединяване от 2000 г. покупателната способност на БВП на глава на населението беше по-малко от една трета от средното за Европейския съюз. В 2024 г. е стигнало до около две трети от средното. Наистина съществена разлика прави това за живота и поминъка на хората, но не е и няма да бъде достатъчно за българите. Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота само по себе си. Предизвикателството пред нас все е още е налице, а задачата е да вземем приемането на еврото, да го обединим с добри политики и да издигнем конвергенцията и сближаването към следващото ниво. България трябва да се справи със своите пропуски. Особено по отношение на управлението. А задача на Европа е да настоява да има напредък в тази сфера. Втората задача е България да насърчава по-задълбочена финансовата интеграция, особено в това време на глобална несигурност."

Българските банки, бизнесът и потребителите се подготвят да се разделят с лева в навечерието на въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г. – дългоочакван момент, който се посреща с вълнение, но и със скептицизъм, а в някои случаи и с открито недоволство, коментира в свой анализ Ройтерс, публикуван часове преди Новата година.

Общините ще спечелят от по-лесния достъп до финансови ресурси, от по-гъвкавия начин за администриране на европейските програми при реализирането на местни инициативи, обясни Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка по време на информационната среща за въвеждането на еврото във Видин.

"С еврото отпадат редица разходи и рискове, особено при търговията и финансирането за предприемачите. Те ще получат един по-широк достъп до единния пазар, при по-ниска цена на капитала, и това ще даде нов тласък за повишаване на доверието и конкурентоспособността на българския бизнес и предприемачество както у нас, така и в Европа и на глобалната сцена. Общините ще спечелят от по-лесния достъп до финансови ресурси, от по-гъвкавия начин за администриране на европейските програми при реализирането на местни инициативи в по-добри условия на управление на публичните финанси, което еврото дава като втори аспект. С еврото се създават нови възможности за развитието на туризма, улесняват се чуждестранните посетители у нас и се привлича интересът на инвеститорите в този сектор."

Не е необходимо да се откриват нови сметки във финансовите институции заради влизането ни в еврозоната, посочи Ина Нинова, представител на банковия сектор.

Според Стоян Панчев – икономист, политически анализатор, основател и председател на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), новата валута ще се отрази пагубно.

"Най-ясният ефект от влизането на Хърватия беше скок на инфлацията. Тя продължава да е проблем и до днес. Самото правителство го призна. Аз затова го наричам хърватски сценарий, там се видя скокът на цените. Иначе еврото няма да докара инвеститори в цяла България. Ние не сме имали проблем с валутата досега, че тази промяна да е плюс за потенциалните инвеститори. Други са нещата, които липсват: няма инфраструктура, има обезлюдяване, особено в Северозапада, проблеми с образованието, от този бюджет нататък започва по-голямо облагане на работещите. Проблемите са на друго място. Нито един инвеститор, който се е чудил дали да влезе в България, не е имал проблем с валутата ни".

През месеците срещу еврото редовно се организираха протести, а основен двигател на недоволството беше партия Възраждане. Такива имаше и в последните дни. Някои от протестите през есента бяха числени, други в провинцията - не чак толкова.

България от днес е 21-вата държава членка на Еврозоната, след като през '25та изпълни официалните критерии за присъединяване, включително изискванията за инфлация, бюджетен дефицит, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс.

Страната се присъединява към Еврозоната две години след Хърватия, която въведе еврото през януари 2023 г. С това броят на европейците, използващи единната валута, ще надхвърли 350 милиона души.

Членството в Еврозоната означава не само използване на евро банкноти и монети, но и участие на България в Управителния съвет на Европейската централна банка, който определя основните лихвени проценти в зоната.