СБХ представя "Възможните" – четирима талантливи визуални творци

Четирима куратори подават ръка на четирима млади творци в началото на техния път в изкуството. Оказва се, че поколението Z изненадва не само с активна гражданска позиция, но и с дълбоки художествени прозрения, което личи в техните платна.

Проектът "Възможните" на секция "Критика" на Съюза на българските художници поставя началото на нова инициатива – в края на всяка година да представя по един кураторски проект. Първият от тях е едноименната изложба в галерията-книжарница "София прес". Избраните артисти в нея покриват различен регистър от визуалното изкуство – концептуално, класическа графична техника, живопис.

Зад изкуство, което не признава граници, с препратки към жестокостта на заобикалящия ни свят стои Калин Митев от СУ "Св. Климент Охридски", предложен от Милена Бояджиева. Изкуство, което прави паралел между естествената капсула на времето и краткотрайната ни памет, излага Георги Георгиев от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив по инициатива на Галина Лардева. Студентът във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" Стефан Василев – предложение на Антоанета Анчева, сътворява изкуство, което изследва метамодернизма като концепция в съвременната култура. Изкуство, което засяга теми като преходността в живота и преодоляването на границите, поставени от нас самите, влиза в полезрението на най-младия творец Никола Дончев от Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", избран от Олимпия Даниел и Румена Калчева.

Философията ли е движещата сила при младите артисти или е просто част от творческия процес?

"Струва ми се, че е част от творческия процес, но, от друга страна, тези млади колеги са социално ангажирани – отговаря изкуствоведът Галина Лардева. – Виждаме една вълна в нашето общество и в частност в художествените процеси – хора, които разсъждават дълбоко философски върху съвременни процеси. Те имат силни послания и има какво да видим като публика и като специалисти в техния прочит на нещата. Те дават силна заявка да се замислим, а дали е философия или просто рефлексия на съвременния свят, няма никакво значение. В работите им няма претенция, а един категоричен визуален образ."

Този начин на осмисляне на света – без ограничения, с една освободеност като естествено състояние на възприятията и мисловните пътувания в пространството и времето е отличителна черта на младото поколение, което прозира и в тяхното изкуство. Младите хора се вълнуват от сериозни теми и не изпитват боязън да поставят екзистенциални въпроси пред очите на публиката – да предизвикат размисъл у тях, а защо не и преобръщане на представите и дори на техния мироглед.

"Факт е, че много сериозни проблеми ги вълнуват – смята изкуствоведът. – Очевидно младият човек търси в дълбочина, в разрез със себе си и рефлектира много сериозно в съвремието. Това е хубав знак, защото не се плъзга по повърхността, не се забавлява в този повърхностен смисъл на нещата чрез изкуството, а се стреми към големите теми, дълбоките смисли. Убедена съм, че тази необходимост в някакъв момент ще даде цялостен образ и ще заяви новия глас на това поколение."

Макар и в началото на творческата си кариера, младите артисти изненадват с почерк, който дава основание да се говори за поколенчески разлики в изкуството.

"Предходното поколение държеше силна връзка с предишните поколения художници – цяла десетилетна връзка с класическите медии и после бунтът срещу тях – казва Галина Лардева. – Всичко беше част от едно общо ДНК, докато сега младите не робуват на тези идеи за приемственост. Те по-скоро се оглеждат около и в себе си, без да заявяват бунт спрямо предходното, както се е случвало в цялата история на изкуството, намирайки темите и посланията в своя социум. Може би това се дължи на тази интернет социална обстановка, която, от една страна, ги отстранява от приемствеността, а, от друга, им създава нов, съвършено непознат контекст. В този смисъл те са много интересни за нас и ние сме длъжни да видим това, да го уважим, да го изследваме, да го покажем. Длъжни сме на младите хора да ги разберем."

Изкуствоведът вярва, че "четирите момчета" вече правят силна заявка за професионален живот и ще намерят своето категорично място в художествения пейзаж. Подобно на името на изложбата, за тях скоро може да се заговори като за "Възможните" нови звезди в изкуството.