Нова валута, стари проблеми – започва година на несигурност и въпросителни

На 1 януари 2026 г. България се събуди с нова валута, но със старата си, добре позната политическа нестабилност. След дългогодишна подготовка вече сме част от еврозоната и левът отстъпва място на еврото – най-обсъжданата и най-оспорваната тема през цялата отминала 2025-а. Само че историческото финансово събитие се случва без приет редовен държавен бюджет. Причината – оставката на правителството в резултат на едни от най-масовите протести от началото на прехода. А от бюджета, както всички знаем, зависят доходите, данъците, социалните плащания и изобщо усещането за предвидимост.

• Депутатите решиха: България влиза в 2026-а с бюджета за 2025 г.
• Политическата ситуация в България в две думи: "Очаквай неочакваното"
• Политическата 2025-а: протести и правителство в оставка на прага на еврозоната

За българите еврото означава нови банкноти и монети, но и поредната порция тревоги – че цените ще продължат да пълзят нагоре, че закръгляването ще е в ущърб на потребителите, че хората ще обеднеят. Икономистите твърдят, че инфлацията няма как да се обясни само с приемане на новата валута, но преобладаващото усещане сред населението е друго и именно то ще доминира поне в първите месеци на годината.

И така, от началото на 2026-та всички доходи – заплати, пенсии, социални помощи – вече ще се изплащат в евро, като ще бъдат автоматично преизчислени по фиксирания курс. Банковите сметки са превалутирани без допълнителни такси. И не, левът няма да изчезне от раз за една нощ. В първите месеци цените в магазините и услугите ще се изписват двойно – в левове и в евро, като само до края на януари ще можем да плащаме паралелно с двете валути. А обмяната на левове в БНБ остава безплатна и без краен срок.

• Историята на българския лев на прага на замяната му с евро

На този фон нямаме добри новини за доходите – поне в началото на 2026-а. Пенсиите няма да се увеличат от 1 януари –  законът предвижда актуализацията им да става по-късно – чак в средата на годината. Същото важи за повечето социални плащания.Но има едно изключение – от 1 януари, с решение на Министерския съвет, минималната работна заплата се повишава с 12,63% и достига 1213 лева, или около 620 евро. А за служителите в бюджетния сектор е предвидена еднократна индексация на възнагражденията, изчислена според натрупаната годишна инфлация към 31 декември 2025 г.

А причината за сегашното положение е ясна – България влезе в 2026 г. без нов държавен бюджет. Вместо него ще действа старият или т.нар. "удължителен" закон за бюджета, разпределян месец за месец – колкото държавата да работи, но без нови политики, без допълнителни разходи и без увеличения на доходите. Затова и много от обсъжданите промени, като трайно повишаване на бюджетните заплати или по-щедрите детски и родителски помощи – засега остават само на хартия.

Тази финансова пауза съвпада с очаквани политически турбуленции. България тръгва за пореден път към нови предсрочни парламентарни избори – най-вероятно през март. Междувременно управлението ще е в ръцете на служебен кабинет. Парламентът ще бъде с ограничена роля  или по-скоро в режим на изчакване. Това означава отлагане на решения, замразени доходи, обществено напрежение, липса на предвидимост и на доверие.

И докато държавата буксува, в международен план се очертава сериозна стъпка след еврозоната. Без много шум България активно преговаря за пълноправно членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), известна като "клуба на богатите държави". След години преговори и усърдна работа по ключови сектори като земеделие и рибарство, страната е приключила прегледа в 14 от 25 комитета на ОИСР, а останалите са в напреднал етап. Има голяма вероятност да бъдем приети още в първите месеци на 2026-а. И това не е просто престижно присъствие, а сериозен ангажимент към по-високи стандарти в управлението, образованието, данъчната политика и инвестиционната среда. В джоба ни няма се усети веднага, но е малка светлинка в тунела, сигнал за дългосрочна посока в българската политика – нещо, което рядко се случва и което повечето хора у нас не осъзнават в този момент.

Така започваме 2026-а с нова валута, с политическо и обществено напрежение, но и с надежди. За нас, българите, това ще е година на адаптация – не само икономическа, но и психологическа. Ще трябва да свикваме с новите числа, новите цени и с поредната ожесточена предизборна кампания, докато страната се колебае в търсене на своите решения и мястото си в свят, белязан от конфликти, непредвидимост и глобални кризи.