"Сън сънувах" на Атанас Бояджиев – поп хит с български национален облик

Наричан "един от радетелите за национален облик на българската забавна музика", композиторът Атанас Бояджиев (1926 – 2017) е харизматичен музикант с респектиращо творчество. Дипломиран юрист от Софийския университет, той избира за свой преподавател по композиция изтънчения интелектуалец Димитър Ненов. Първата си авторска партитура Бояджиев създава едва 20-годишен – за постановка на Столичния куклен театър. Две години по-късно започва да пише и за киното. От 1952 г. сътрудничи като композитор и на БНР (тогава Радио София). Негови са много песенни хитове, обичани и до днес заради използваните в тях елементи от българския фолклор. Създава партитурите на голям брой научнопопулярни, мултипликационни и игрални филми, а съвместно с близкия си приятел Петър Ступел е автор на музиката към някои от най-гледаните в България телевизионни сериали от 70-те и 80-те години на ХХ век: "На всеки километър", "Изгори, за да светиш", "Капитан Петко войвода".

Атанас Бояджиев е сред първите композитори, които в края на 60-те години започват да работят активно с току-що появилите се в България млади рок групи. Най-плодотворно е сътрудничеството му с прочутата четворка "Щурците". Голяма част от текстовете за песните му са дело на талантливия поет Богомил Гудев. От самото основаване на международния фестивал за поп музика "Златният Орфей" Бояджиев е сред лауреатите. Негова е първата златна статуетка за творчество в историята на конкурса – за песента "Сън сънувах" по текст на Богомил Гудев, обичана и днес от децата и внуците на първите ѝ слушатели от края на 60-те години на миналия век.

В специално интервю за Радио България синът на Атанас Бояджиев – Кристиян, също успешен композитор, автор на аранжименти, продуцент и музикален журналист, си спомня любопитни подробности около създаването на "Сън сънувах":

"Голямата награда за музика – за песен всъщност, не беше присъждана до 1969 година. През 1969-а, когато баща ми получи статуетката, Богдана Карадочева за първи път като български изпълнител получи също статуетка на този може би най-престижен музикален форум... Много добре си спомням, че предишната година – 1968-а, тази песен вече беше факт, но не с този текст. Богомил Гудев беше написал един – не мога да кажа несполучлив, обаче много тежък, не като за лятно, морско събитие. Още повече, тази песен сама по себе си носи някаква светлина, има нещо оптимистично. Беше някак си труден за възприемане текст и самият Богомил е казал: "да опитаме по друг начин". И остана за следващата година… Много е възможно баща ми първо да е измислил припева. Така си мисля, имайки предвид невероятното сътрудничество и страхотното приятелство между двамата – Богомил Гудев и баща ми, а оттам вече да е създадено цялото произведение. Но Богомил написа чисто нов текст. И се разбраха да се изпее от дует. Спряха се на Маргрет Николова, която беше наша съседка (живееше на "Патриарха") и Кирчо (Кирил) Семов – един много добър български изпълнител, за когото си спомням, че беше единственият, който имаше вкус към суинга – той можеше да суингира... пък и приятен човек и добър певец. Оказа, че гласовете им доста добре се съчетават.

Имам един много симпатичен спомен: бях у дома, когато баща ми беше подготвил нотите за единия и за другия – на хубави бели листове (баща ми пишеше много хубаво ноти, четливо и ясно, много удобно за пеене и за свирене). И беше залепил с лепенка: на нотите на Маргрет една маргаритка, а на Кирчо Семов – една тиквена семка, малко да се разчупи цялата условна тържественост на момента. Интересното е, че баща ми на места е обърнал гласовете – тоест сопранът (предполага се Маргрет) пее втория глас, а Кирчо Семов пее горния. Не през цялото време, обаче това създава приятна, разнообразна и извън стандарта атмосфера. Аранжимента направи Дечо Таралежков. Дечо беше предпочитан музикален партньор на Хачо Бояджиев точно в тези пиеси, където основата беше народностна – българската класика в телевизионните постановки. А пък Борето (Борис) Карадимчев баща ми го покани, за да дирижира. Баща ми е кум на Борето заедно с Петър Ступел. Така че имаше и някаква "квази" роднинска връзка в този шарен екип, който с Естрадно-симфоничния оркестър на Радиото в Първо студио записа песента. Горе-долу същият състав музиканти беше и Фестивалният оркестър на "Златният Орфей", тъй че се получи общо взето това, което се чу и на фестивала на живо.

Имам също спомен, че през 1968 година нямаше как да се подготви тази песен, дори Богомил да е направил по-рано текста. Защото тогава беше Фестивалът на младежта и студентите тук, в София, и баща ми трябваше да напише част от музиката, която беше за фоновете, за хореографията на стадион "Васил Левски", освен това и  песни, които бяха поръчка за самия фестивал. И не на последно място, вече беше започнала работата по "Километрите" ("На всеки километър"), така че разумно е преценил, че е по-добре песента да остане за следващата година. Когато стана записът – доста по-рано от юни (трети юни беше началото на "Орфея" всяка година), от Радиото решиха да се направи конкурс между 12-те песни, избрани за финала на "Златният Орфей". Тоест те да прозвучат не за първи път на фестивалната сцена в Слънчев бряг, а по радиото. И се оказа, че "Сън сънувах", спечели наградата на радиослушателите. А на всичкото отгоре тогава баща ми беше направил пак с Богомил Гудев "Любили сме" – също много хубава песен и също носеща национален елемент. Тя пък стана Мелодия на годината на телевизията.

Така че в една година се оказа, че Атанас Бояджиев взима "Златен Орфей", Мелодия на годината, плюс награда на радиослушателите, което – да не звучи като някакво самохвалство, обаче просто е факт. Беше много силен фестивалът на Слънчев бряг. Първият приятел на баща ми сред композиторите – Петър Ступел, се яви със "Закъснели срещи" – разкошна песен! Мария Нейкова и Мишо Белчев я изпяха на фестивала, иначе беше записана за филма "Мъже в командировка" с Георги Минчев. Тя получи първа награда. Лили Иванова участваше с песен на Тончо Русев – много, много силен фестивал!"