Кинофония: Чарли Чаплин – композитор на чувствата

Когато говорим за Чарли Чаплин, повечето хора си представят бастун, мустаци и накривена шапка. В следващия епизод на "Кинофония" Антония Барулова поглежда към по-малко очевидното – Чаплин и музиката, която движи филмите му като двигател.

Предаването е посветено на онзи странен период, в който "нямото" кино всъщност има глас – но глас от оркестър. Чаплин никога не се примирява с идеята, че звукът трябва просто да запълва тишината. Той го мисли като ритъм на действието, като ирония, като сантимент, като характер. Композира по слух, работи с оркестратори, настоява на всяка пауза и всяко темпо. Резултатът е един от най-интересните модели на киномузика преди понятието "саундтрак" изобщо да съществува.

Епизодът включва теми от "Светлините на града" – филм в ерата на ранния звук, но с музикална драматургия, която днес бихме нарекли почти "модерна". Ще прозвучи музика от "Хлапето", в което мелодиите първо служат за подчертаване на комедията, а в късните оркестрации – за нежност и болка, които се прокрадват в историята. Няма да пропуснем и "Великият диктатор" с онзи прочут танц с глобуса, където Хинкел е смешен не заради реплика, а заради валсовия ритъм, който прави пародия на властта.

Ще стане дума за начина, по който Чаплин създава "лайтмотиви" за героите си – мини теми, които подсказват характер или емоция. Днешната филмова музика е пълна с такива похвати, но Чаплин ги прилага още през 20-те и 30-те години. Ще чуете и как стилът му се разширява през 40-те, когато се появяват по-големи оркестрации и европейски влияния.

Ако сте свикнали да мислите за Чаплин като комик, епизодът предлага корекция на образа: човекът зад камерата е режисьор, сценарист, продуцент и композитор – при това без да познава нотите. Оказва се, че филмите му живеят не само чрез кадрите, но и чрез мелодии, които вървят по ръба между смях и тъга.

Слушайте "Кинофония" на 9 януари от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".