Автор:
Божидар Чолаков
Интервю
събота 3 януари 2026 17:44
събота, 3 януари 2026, 17:44
СНИМКА: Facebook - Оркестър Тракия
Размер на шрифта
Преди седем дни, на Стефановден, българският фолклор осиротя с още един от своите емблематични гласове. Напусна ни голямата тракийска певица Мария Карафезиева – солистка на орк. „Тракия“, оставила ярка следа в сватбарската и авторската народна песен.
На 3 януари тя трябваше да отбележи своя 78-и рожден ден. Мария Карафезиева беше съпруга в живота и партньор на сцената на прочутия музикант Иво Папазов – Ибряма.
В деня на нейния рожден ден във фолклорното предаване „Полет над Родопите“ прозвучаха песни в нейно изпълнение, а слушателите си припомниха гласа ѝ и чрез архивно интервю на Ева Валентинова с обичаната тракийска певица. В него Мария Карафезиева разказва за своите корени, за трудния, но вдъхновяващ път в народната музика и за любовта си към песента, която не я напуска до края.
Мария Карафезиева е родом от село Бъдеще, Старозагорско.
„Селото ми едно време не беше малко, а сега хората са останали около 400. Има голямо минало“, спомня си тя.
Певческият ѝ талант идва по майчина линия – от баба ѝ Недялка от село Преславен. „Не я помня, но хората разказваха, че когато е запявала на хорото, спирали и гайдарите, за да я слушат“, разказва певицата с вълнение.
Макар майка ѝ и леля ѝ също да пеели добре, професията „народна певица“ дълго време не била приемана сериозно. „Родителите ми бяха против да ставам певица. По наше време това не се смяташе за професия“, признава Карафезиева. Въпреки това упоритостта ѝ надделява – още на 16 години тя започва да се явява на конкурси и фестивали и да пее пред голяма публика.
Като ученичка в 9. клас Мария Карафезиева е забелязана от Филип Кутев, който я кани в София, но родителите ѝ отказват. „Искаха да имам друга професия“, спомня си тя.
Следват години на много труд – безсънни нощи, пътувания и сцени без почивка. „Няма болнични, няма нищо, но беше прекрасно да давам на хората това, което чувствам“, казва певицата.
Работи с едни от най-добрите сватбарски оркестри, започва с чирпанска група, която ѝ дава здрава основа и богат репертоар. По-късно съдбата я среща с Иво Папазов – Ибряма и орк. „Тракия“, с които споделя повече от три десетилетия живот и сцена.
Домът на семейството е в старозагорското село Богомилово – място, към което Мария Карафезиева остава дълбоко привързана.
„Музиката е толкова силно нещо. Да бъдеш музикант означава да обичаш – и хората, и страната си. Можехме да останем в Канада, Америка, Холандия, дори Австралия, но винаги се връщахме. Камъкът си тежи на мястото“, казва тя.
Концертите ѝ са навсякъде – в България и по света. „Хубаво е навсякъде, стига да виждаш в очите на хората желанието да слушат. Нашата музика е велика – дори когато не разбират думите, хората я чувстват“, убедена е певицата.
В интервюто си Мария Карафезиева споделя и тревогата си за бъдещето на народната музика. „Фолклорът е коренът ни. Той ни дава сила да превъзмогнем трудностите. Зависи от нас – от народа – дали ще го опазим“, казва тя и допълва, че по света българските песни и танци се учат с голямо уважение.
„Народната ни музика не може да се затрие“, вярва Мария Карафезиева. С нейния глас, с песните ѝ и с примера, който остави, тази вяра продължава да живее – на сцените, в архивите и в паметта на поколенията.
Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook.
СНИМКА: Facebook - Оркестър Тракия
По публикацията работи: Божидар Чолаков