Георги Лозанов: Чрез отстраняването на Цънцарова някой прави демонстрация

Мария Цънцарова и изборът на Бойко Борисов да даде интервю на Явор Дачков, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация.

"Аз поздравявам Мария Цънцарова наистина, защото тя отстоя своя основна професионална и гражданска позиция, и като пренебрегна собствените си кариерни мотиви, понесе последствията от начина, по който прави журналистика. А тя прави журналистика по най-добрия възможен начин – не просто от моя гледна точка, а от професионална гледна точка. Защото е учебникарски известно, че много съществена част от журналистическата професия е нейната критическа функция по отношение на властта. Мария Цънцарова упражняваше тази критическа функция.

Даже малко метафорично казвам – добрият журналист трябва да е готов рано или късно да го уволнят. Защото в тази битка с властта той винаги е в по-слаба позиция. Властта винаги е по-силна. Да не говорим, че в България в момента има поне три типа власт.

Едната е легалната, която се печели с избори, с властта на институциите. Обаче, както е известно, има една дълбока власт – тази, която извън институционалните йерархии влияе по някакъв начин върху работата на институциите, особено тези, които боравят с репресивните инструменти на държавата. И заради това повече или по-малко бяха и протестите през годините, но и последните.

Има и една трета – аз я наричам "съветска" власт – или това е свързано с влиянието, което има тук върху петата колона на Кремъл, която съвсем легално и не толкова легално, колкото съвсем открито, все повече се заявява като продължение на интересите на режима на Путин в Москва, особено след войната в Украйна.

Така че критическата функция по отношение на властта в България се упражнява особено трудно, защото е фактически противопоставяне на тези три типа власт. И явно един от тези типове власт е в основата на уволнението на Мария Цънцарова."

Как да различим безпристрастната критичност от "политически пристрастия"

"Самият аргумент на bTV показва, че всъщност в медията има неразбиране за това в какво се състои политическата пристрастност и кампанийна пристрастност. Тя не се състои в това в каква чаша и откъде пиеш. Гражданските акции – това са протестите. Даже в известен смисъл – точно обратното –  журналистиката, в своята критична функция по отношение на властта, е естествено близка до гражданското общество и неговите проявления, които са протестите.

Даже в известен смисъл може да кажем, че работата на журналиста е да взема гражданска позиция. И в това отношение е естествена близостта между хората, които са на улицата и протестират срещу властта. Но протестите срещу властта още не значат, че са борба за власт. Това е критическа функция, която да ограничава лошите практики на властта.

И е известно, че ако журналистиката не изпълнява тази критическа функция, както и ако гражданите не я изпълняват – както казваше Чомски – властта непременно има тенденция да се тотализира, да се превръща във власт, която се упражнява с принуда и насилие.

Така че всъщност това е гражданска работа на журналиста – в подкрепа на демократичния начин на упражняване на властта. И заради това жестът на Мария Цънцарова с чашата – по един, бих казал, доста символичен и неафиширан начин да подкрепи гражданските протести – е част от професионалната ѝ позиция, а не политическа."

Защо точно сега

"Това показва именно намесата на дълбоката власт. Защото абсолютно очевидно е, че медията – bTV – едва ли, ако действително иска да се раздели по някакви причини с Мария Цънцарова, би го направила в този момент. В момента, в който има граждански подем точно в посоката на критицизъм по отношение на властта, и хората са на улицата по тази причина. И съвсем ясно е, че това за медията носи само пасив, ако в този момент се раздели с Цънцарова – както и стана.

Ясно е, че чрез отстраняването на Цънцарова някой прави демонстрация. Демонстрация на дълбоката власт, която казва: "Мен протестите не могат да ме засегнат. Аз продължавам по същия начин да влияя върху обществото, върху институциите и върху медиите, и нищо не може да накърни моята власт."

Така че това беше демонстрация на сила от страна на дълбоката власт. И то съвсем съзнателна демонстрация, за да каже: "Ние сме силни, така че внимавайте."

Кой да внимава

"Другите журналисти. Това няма какво да го крием, това е съвсем ясно. Ясно е, че оттук нататък фактически ще проличи дали това, което казвам, е търсеният ефект от този жест – от самата професионална съдба на Мария Цънцарова. Дали оттук нататък някой ще посмее, така да кажем, да я покани да продължи своята професионална дейност."

Как се противодейства на този начин на влияние

"Действия на солидарност естествено не са излишни, особено вътрешноколегиална солидарност. Но по-важна е паметта. Да има памет. Да не е чудо за три дни. Трябва да припомняме този случай и да следим неговото развитие. Какво ще стане с Цънцарова. Това е процес, това не е еднократно действие, с което властта си решава въпросите. Не! Въпросът е оттук нататък гражданското общество да внимава за тези, които правят жестове в посока на неговите цели и ценности.

И третото – най-важното – е това, което мотивираше хората: да се разпадне най-после този модел на упражняване на властта като дълбока власт. Тази власт най-после да отиде изцяло в институциите и да няма други измерения – нито дълбока, нито "съветска" власт, които така да се каже заплашват институционалната власт и превръщат демокрацията в декорация."

Какво се случва, когато дълбоката власт отиде при съветската власт

"Да кажем първо, че дълбоката и съветската власт още по-дълбоко в себе си са една и съща власт. Защото този модел, срещу който се протестира, това е модел на силово упражняване на властта, какъвто е режимът в Кремъл. И е известно, че това се случва – че този режим именно води хибридна война, която по-нататък стана и гореща на фронтовете на Украйна. И така – хибридната война се състои от пропаганда плюс корупция. Това са инструментите на хибридната война. Пропагандата е манипулативен опит за промяна на убежденията на хората. А пък корупцията е необходима, за да може политически елити, медийни, бизнес елити да се превръщат в говорители по един или друг начин на тази пропаганда. И това важи за цяла Европа, но в България особено подкопава.

Тук, за интервюто на Бойко Борисов при Явор Дачков – когато отиде един политик, който и да е политик, който настоява, че има проевропейски възгледи и който настоява за това, че е на страната на Украйна срещу агресията на Русия, и отиде при един публичен комуникатор като Явор Дачков, който е убеден евроскептик, смята, че Европа, Европейският съюз по много причини преди всичко е дефект и отрича този вид интеграция на България и солидарност, и заедно с това е почитател на Путин и на неговия режим – че Путин е едва ли не най-великият политик в момента… Когато отиде един български политик, независимо кой, фактически основното послание на неговото участие е, че отиваш там. Така да се каже – това унищожава всички други нюанси от разговора. Самият факт, че отиваш там, и по този начин легитимираш тази позиция, вече е сам по себе си с огромни последствия."

За кого беше предназначен този разговор

"Предполагам, че това трябва да се чете в една по-широка геополитическа картина. Ние знаем, че фактически – не знам доколко ще се променят демократичните стандарти и ще загубят своето предишно значение – европейско, политическо – при второто влизане на Тръмп в Белия дом. И то по една съвсем ясна причина. Защото дотогава нямаше съмнение в европейския свят, че Путин е военнопрестъпник, заради когото вече загинаха 2 милиона души. Това е факт сам по себе си, който не търпи особени интерпретации. Интерпретациите са по-скоро на цинизъм в отношението към този факт. Въпреки това Тръмп превърна Путин от военнопрестъпник в партньор."

Какво казва метафората

"Борисов търси двойствената позиция. Демокрацията остана вече доста самотно занимание за Европа, а пък Тръмп и Съединените щати се оттеглиха. И немалко политици в Европа започват да търсят някаква средна позиция и да се приближават към Орбановата орбита. И сега в момента върви сякаш кастинг за българския Орбан – мисля, че там има немалко кандидати. И предполагам, че това интервю е част от този кастинг."

Пожелание към българските журналисти за 2026

"Журналистиката е страшно важна. От нея зависят качествата на нашата демокрация, качествата на начина, по който се упражнява властта, а от това зависят и качествата ни на живот. Така да се каже – от журналистите пряко зависи това как ще живеем. Затова тези, които са готови да изпълняват своя професионален дълг и по този начин ни инструктират, трябва да ги подкрепяме много."