Илия Вълев: Корените на Бабин ден могат да се търсят в древна Тракия

8-и януари по нов стил е Бабинден – един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" – жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Разказът продължава Илия Вълев от Националния етнографски музей към БАН.

"Бабин ден е доста интересен като характеристика и развитие празник, който е чисто народностен и няма нищо общо с църковни чествания на християнски празници, нито пък с държавни учреждения. Празникът има предхристиянски характер и корените му могат да се търсят в древна Тракия. На този ден се почита жената-акушерка, тази можеща, веща жена, която е помагала физически, но и в магически или духовен аспект при появата на новородените на белия свят. Тази "баба" е имала особена сила в процеса на самото раждане, защото нейната дума е предопределяла съдбата на самото дете, така че дори орисниците не могат да отменят нейното предсказание. Влечугане (къпане) на бабата е част от празника. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" главен асистент Илия Вълев от Националния етнографски музей към БАН.

Илия Вълев е доктор по етнология и работи като главен асистент в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките. За себе си казва, че е човек с разностранни интереси, защото освен етнологията, обича много и астрономията, фотографията, народните танци и историческата реконструкция.

Целият разговор на Ани Костова с Илия Вълев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.