"Археология на околната среда" през призмата на пустинята Негев

"Досега, изследователите предполагаха, че човешката дейност в района на Негев е започнала едва през първи век сл. Хр., но резултатите от ново проучване на нашия научен уверситет разкриват, че в района е имало обширна земеделска дейност още преди 5000 години, разказа за БНР д-р Михал Билкенфелд, експерт по археология в Университета Бен-Гурион.

"В пустинята Негев почти няма натрупване на културни слоеве и се опитваме да разберем как пустинните хора не само са оцелявали, но и са ставали все по-многобройни. За нас е важно да узнаем какво те са знаели за пустинята, което им е давало възможност да се развиват, при това без съвременните знания и техника.

Между 6 000 година и 3000 година преди новата ера се появяват светилища. В близост до пусиите за ловуване или до коритата на ручеи, пълнещи се с вода през дъждовния период, се появали растения, които жените събирали за хранене. Пустинните хора не са имали писменост и за живота им съдим по антропоморфни рисунки, които са оставили върху наредените в кръг и изправени камъни в някои от светилищата.

Често ме питат, кои са по-примитивни първобитните хора, или съвременните? От гледна точка на развитието на технологиите ние сме по-напреднали. Но, ако сравнението е кой по - добре познава топографията или цикличността на живота в пустинята, те ни превъзхождат. Да оцелееш в пустинята, без почти никакви оръдия на труда, ползвайки някаква своя концепция за живота, която засега е скрита за нас, е ,може би, разковничето за това, как пустинята е била толкова силно заселена.

Единственото голямо изменение в начина им на живот е, че от ловци и събирачи на растения за храна, започват да опитомяват дивите кози, а при големите си преходи, се движат заедно със стадата си .

Още тогава започва интензивно земеделие. Открити са археологически доказателства за издълбани в скалите примитивни водни канали и напоителни системи, положени още преди 4000 години южно от Беер Шева. Това земеделие се е развило въпреки климатичните условия ( под 100 мм валежи годишно) и показва определени агротехнологични и хидрологични знания.

Съвременната екология не само оценява, че те не са унищожавали природата, но се интересува какво те са знаели за нея, а ние не познаваме, или не разбираме.

Районът на Южен Негев при Йорданските планини , при планината Синай са били райони, които са били заселени и са достигнали своя връх около 3000 години преди новата ера, през Неолита.

Познаването на големите денонощни и годишни амплитуди, познания как да си осигурят вода и през дългото лято, сезонни миграции, подобно на прелетните птици, е един от способите на пустинните хора да не загинат. През този период човекът все още не е знаел да копае кладенци.

Неолитният човек, е може би последният, от гледна точка на историята, който не се е опитвал да поставя своя отпечатък, изменяйки природата за свои нужди, а да разбере механизмите на пустинята и да ги използва за съществуването си.

Нашият клон на археологията е "археология на околната среда" и изследва влиянието, което природата оказва на начина на животи как

човешката дейност променя природата.

Сега около една трета от населението на Земята живее в пустинни и предпустинни райони. В резултат на световното затопляне още райони ще се превърнат в пустини. А откриването на тайните на начина на живот на праисторическите хора, може да помогне на човека от бъдещето."

Още в репортажа на Искра Декало за "Рано в неделя".