Истории

Новина

Диана Янкулова: За мен е важно да има тръпка в работата ми!

На празника на "Хоризонт" с Диана Янкулова и Васко Михайлов

Васко Михайлов: Имах щастието да работя с прекрасни колеги, в атмосфера на колегиалност и екипност

неделя, 4 януари 2026, 06:30

Диана Янкулова и смейството й - Васил и Здравко Треневи

Диана Янкулова и смейството й - Васил и Здравко Треневи

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

"Спомням си моя първи материал, който направих за радиото, влязох в стаята на предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" с едно огромно страхопочитание, там "жужеше" една изключителна творческа атмосфера, всяка водеща работеше с определен репортер, тя го изпращаше за включвания в онези наши прословути радио коли и мен никой не ме забеляза цяла седмица, аз седях и попивах всичко. После се оказа, че няма кой да застане като дежурен на телефона на слушателите и ми предложиха аз да бъда това, накрая направих подборка от тези радио обаждания от слушателите и ги предстаних за ефира, разказа за "Нощен Хоризонт" дългогодишният журналист от БНР Диана Янкулова, един от емблематичните гласове на радиото

Диана Тошева Янкулова-Тренева е родена съм на 4 юли 1969 г. в гр. Червен бряг, обл. Плевенска. Завършила е Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Радиожурналистика“.

Ето какво разказа тя:

"Статистически работя в БНР като старши редактор и водещ на предаванията „Нещо повече“ и „Неделя 150“. Но истината е, че съм осъществила мечтата си да съм част от програма „Хоризонт“. Когато бях на 16 години, слушах „Нощен Хоризонт“ и се опитвах да си представя хората, чиито гласове влизат в стаята ми, разгадават ме и ме променят. Тогава реших, че искам да съм една от тях и всичко, което съм правила, е било да крача към целта. Професионалното ми предизвикателство е да подреждам информационния пъзел, да виждам картината на обществено-политическите процеси в цялост и да отгатвам как ще се развиват в бъдеще.

За 27-те ми години в БНР, колкото съм прекарала тук като стажант, репортер и водещ, съм се срещала с много хора от т.нар. наш и световен политически елит. Интервюирала съм президенти и премиери, отразявала съм войни и революционни промени, помня всеки детайл от нашия демократичен преход. Какво повече може да иска да види човек, който е отразявал падането на Берлинската стена, приемането на България в НАТО, подписването на договора за членството ни в ЕС!

Вече трудно се изненадвам от каквото и да е, но бих искала да виждам повече млади и талантливи българи, които имат високи цели и план за постигането им. Ако имах 100 000 лева, без колебание ще си купя малка ферма, в която да живея с любимите си куче, котарак и кон, а на прозорците ще има дървени капаци и саксии, които преливат от цвят. Пътешествието за мен е по-скоро състояние на духа. Обичам да пътувам, предпочитам места, които не са описани в туристическите брошури, където хората  са естествени, гостоприемни и любопитни. Но също така много обичам дома си и работата си, затова моите пътешествия не са продължителни.

Когато бях на 15, мечтаех да стана известна пианистка и много упорито работех за това, но в крайна сметка разбрах, че съдбата има други планове за мен. И въпреки метаморфозата, музиката много ми помага да се изразявам в радиоформат. Днес се стремя към хармония и спокойствие. Балансирам между работата и семейството с променлив успех, най-често за сметка на семейството. Спортът за мен е втора природа. Неподозирано откритие.

Синът ми е национален състезател по конен спорт в дисциплината обездка. Инвестирам в него и коня му всичките си емоции, свободно време и спестявания. Самата аз не яздя, но грижите за коня са толкова много, че съм във форма и без фитнес. Моето верую е силно обрулено от времето и прекършения оптимизъм на поколението ни, но докато мога, без това да изглежда и звучи глупаво, ще вярвам че доброто винаги побеждава."

"Моят ментор и откривател като водещ, а не като репортер, е Лили Маринкова.

Днес след като съм водила толкова различни предавания в "Хоризонт" и съм експериментирала, продължавам да се опитвам да анализирам политическата обстановка, независимо, че последните няколко години сякаш "сме зациклили"...

Нямам големи надежди...Всички си мислехме, хората от моето поколение, че за година - две - най-много три, нещата ще се оправят, ще уточним посоката, ще вървим бързо - нищо подобно не се случи...

Моите състуденти отдавна заминаха зад граница и вече не са журналисти...Незнам дали са намерили щастието, но поне не се въртят в един омагьосан кръг, в който сякаш сме ние тук, допълни още Янкулова.

"Най-тъжното е, че и аз се усещам "като затворник в ограничено просранство", питам се като всички останали хора - колко избори още ще трябва да отминат, за да не откриваме постоянно "топлата вода"...

Да, продължавам да искам да търся нови лица и идеи, защото ако на мен като водещ не ми е интересно, то веднага ще стане скучно и на слушателите...

За мен е важно докато работя, в мен винаги да има онази тръпка, с която да запаля и публиката на БНР, а темата да е важна за повече от двама-трима души, каза още Диана Янкулова.

Васко Михайлов

СНИМКА: БНР

"От две години съм вече извън радиото, но имам 17 години стаж в "Хоризонт", имах шанса и отговорността да бъда кореспондент на БНР в Москва - това бяха 7 години от тези 16, сподели за "Нощен Хоризонт" Васко Михайлов, журналистът от програма "Хоризонт" на БНР и водещ новинар в медията, запален любител на зимните спортове и винаги усмихнат колега

Ето какво казва той за себе си:

"Аз съм Васко Михайлов. Роден съм на 30 ноември 1956 година в София. Откакто навърших 21 години, все се занимавам с радио и телевизионна журналистика. Било на екрана, или пред микрофона. Така се случи, че завърших висшето си образование в Москва във Факултета по журналистика, който за времето си беше мерило за добър стандарт в професията.

След години, когато смятах, че едва ли ще се върна отново в тази страна и то на работа, съдбата ме изпрати като кореспондент на Българското националното радио в Русия за цели осем години. Това беше период на интензивна работа в динамична и сложна информационна среда и трупане на ценен професионален опит.

Сега представям новините по програма "Хоризонт", безспорния информационен лидер в радиоефира. Работя с прекрасни колеги, защото в тази област нищо не се получава без добър екип.

Обичам да пътувам, като посещавам малко познати места. Любимият ми сезон е пролетта, защото именно тогава всичко се пробужда за нов живот. Обичам и зимата, вероятно заради моя любим спорт - алпийските ски".

"И днес ще кажа, че имах щастието да работя с прекрасни колеги, в атмосфера на колегиалност и екипност, което за радиото е изключително важно. Моето отношение беше с уважение и толерантност и това ми се връщаше точно така

Най-вълнуващите ми моменти за мен като новинар бяха, когато имаше избори и през нощта вече идваха резултатите и трябваше всичко много бързо да се обобщи и предаде за излъчване - точно тогава на първо място изпъква екипността в програма "Хоризонт", каза още Васко Михайлов.

"Ние работим за слушателите, така е било винаги, честит празник на работещите колеги и на нашите верни слушатели!"

Още по темата слушайте в интервютата на Светлана Дичева с Диана Янкулова и Васко Михайлов в "Нощен Хоризонт".